Add files using upload-large-folder tool

.gitattributes

@@ -356,3 +356,9 @@ dev/OJ:C:2022:012/pdf/OJ:C:2022:012:FULL.ro.p-8.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lf
 dev/OJ:C:2022:012/pdf/OJ:C:2022:012:FULL.sk.p-8.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text
 dev/OJ:C:2022:012/pdf/OJ:C:2022:012:FULL.sl.p-8.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text
 dev/OJ:C:2022:012/pdf/OJ:C:2022:012:FULL.sv.p-8.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text
+dev/OJ:C:2022:024/pdf/OJ:C:2022:024:FULL.bg.p-56.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text
+dev/OJ:C:2022:024/pdf/OJ:C:2022:024:FULL.cs.p-56.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text
+dev/OJ:C:2022:024/pdf/OJ:C:2022:024:FULL.da.p-56.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text
+dev/OJ:C:2022:024/pdf/OJ:C:2022:024:FULL.de.p-56.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text
+dev/OJ:C:2022:024/pdf/OJ:C:2022:024:FULL.el.p-56.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text
+dev/OJ:C:2022:024/pdf/OJ:C:2022:024:FULL.en.p-56.pdf filter=lfs diff=lfs merge=lfs -text

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-101.txt

@@ -0,0 +1,9 @@
+12.1.2022 г.
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+C 15/95 Сряда, 19 май 2021 r.
+за преодоляване на пандемията от COVID-19; осъжда превръщането на съдебната система в инструмент, незаконните задържания, тормоза и неоснователните наказателни разследвания срещу журналисти, които са информирали за опасения относно начина, по който Турция управлява пандемията; отбелязва, че пандемията от COVID-19 бързо доведе до ръст на безработицата и бедността в Турция;
+64. подчертава, че модернизирането на митническия съюз ще бъде от полза и за двете страни и ще запази икономическата и нормативната обвързаност на Турция с ЕС, в допълнение към създаването на нова възможност за положителен диалог и сътрудничество, тъй като осигурява по-добра регулаторна рамка за инвестициите на ЕС в Турция, включително механизъм за разрешаване на спорове, и представлява катализатор за създаването на повече заетост в ЕС и Турция и за проекти за сътрудничество в рамките на Европейския зелен пакт; подчертава, че при настоящите обстоятелства — включително нарастващия списък на отклоненията на Турция от настоящите ѝ задължения, факта, че понастоящем ЕС и Турция провеждат спор пред Световната търговска организация, или неприемливите призиви за бойкот на държавите — членки на ЕС — модернизирането на митническия съюз изглежда особено трудно, но счита, че следва да се остави отворена врата за улесняване на конструктивните усилия и възобновяването на диалога по всички нерешени въпроси и за проучване на условията за модернизиране на митническия съюз; отново заявява, че тази модернизация трябва да се основава на строги условия, свързани с правата на човека и основните свободи, както е предвидено в критериите от Копенхаген за добросъседски отношения с ЕС и всички негови държави членки, както и на своето недискриминационно прилагане; в този смисъл припомня, че настоящият митнически съюз няма да достигне пълния си потенциал, докато Турция изцяло не приложи, по отношение на всички държави членки, допълнителния протокол за разширяване на Споразумението от Анкара до всички държави членки без резерви и по недискриминационен начин, , както и докато и не премахне всички съществуващи пречки пред търговията;
+65. продължава да подкрепя либерализирането на визовия режим, при условие че са изпълнени указаните условия; посочва, че либерализирането на визовия режим би представлявало важна стъпка към улесняване на контактите между хората, и отбелязва, че това е изключително важно, по-специално за студентите, преподавателите, представителите на бизнеса и хората със семейни връзки в държавите — членки на ЕС; приветства циркулярното писмо на президента от май 2019 г., в което се призовава за ускоряване на постъпките, но подчертава, че е постигнат много слаб действителен напредък по оставащите шест показателя, които ��се още предстои да бъдат изпълнени от Турция; призовава турското правителство изцяло да спазва тези показатели по недискриминационен начин, включително по отношение на всички държави — членки на ЕС, и да се съсредоточи по-специално върху Закона за борба с тероризма и Закона за защита на данните;
+66. отбелязва, че за Турция, ЕС и неговите държави членки е важно да се поддържат тесен диалог и сътрудничество по въпросите на външната политика и сигурността; признава, че като всяка суверенна държава Турция има право да провежда собствена външна политика в съответствие със своите интереси и цели; счита, че като държава кандидатка за членство в ЕС, Турция все пак следва се стреми към все по-голямо привеждане на своята външна политика в съответствие с политиката на ЕС в рамките на общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС); изразява дълбоко съжаление, че напротив, Турция е решила периодично да действа едностранно и непрестанно да влиза в противоречие с приоритетите на ЕС по широк кръг въпроси на външните работи, както и че в резултат от това съответствието ѝ с ОВППС в момента е намаляло до едва 14 %; насърчава Турция да се стреми към тясно сътрудничество и по-нататъшно привеждане в съответствие с ЕС в областта на външните работи, отбраната и сигурността, включително сътрудничество за борба с тероризма; припомня, че Турция е дългогодишен член на НАТО и има ключово геостратегическо местоположение за поддържането на регионалната сигурност и за укрепване на европейската сигурност; подчертава, че като съюзник на НАТО Турция следва да бъде насърчавана да действа в съответствие с Договора за НАТО, където е предвидено, че в своите международни отношения страните членки следва да се въздържат от заплаха със сила или употреба на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации; отбелязва освен това, че в рамките на НАТО държавите — членки на ЕС, и Турция продължават да си сътрудничат по въпроси от (военно) стратегическо значение; припомня освен това, че ЕС и НАТО остават най-надеждните дългосрочни партньори за Турция в международното сътрудничество в областта на сигурността, и призовава Турция да поддържа политическа съгласуваност в областта на външната политика и политиката на сигурност с оглед на ролята си на член на НАТО и на държава кандидатка за членство в ЕС, както и да се ангажира изцяло с НАТО като единствения ѝ гарант за сигурност; призовава за трансатлантически диалог с новата администрация на САЩ относно отношенията с Турция с оглед на приемането на съвместна политика спрямо и с Турция, насочена към засилване на нашето сътрудничество и сближаване по отношение на ценностите и интересите;
+67. подчертава, че каквито и претенции да има Турция, те следва да бъдат защитени чрез дипломация и диалог, основан на междун��родното право, и че всеки опит за натиск върху други държави чрез използване на сила, заплахи или враждебна и обидна реторика, по-специално към ЕС и неговите държави членки, е неприемлив и недостоен за държава кандидатка за членство в ЕС; във връзка с това призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да заемат твърда позиция по отношение на всички неправомерни изказвания срещу ЕС и неговите държави членки, направени от представители на турското правителство;

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-120.txt

@@ -0,0 +1,22 @@
+C 15/114
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+12.1.2022 г.
+Сряда, 19 май 2021 r.
+Й.
+като има предвид, че Парижкото споразумение е първият международен договор, в който изрично се признава връзката между действията в областта на климата и правата на човека, като по този начин се дава възможност за използване на съществуващите правни инструменти, свързани с правата на човека, за да се призовават настоятелно държавите и частните предприятия да намаляват емисиите; като има предвид, че в рамките на Парижкото споразумение не съществуват конкретни инструменти за подвеждане под отговорност на държавни и корпоративни субекти за въздействието им върху изменението на климата и упражняването на правата на човека;
+К.
+като има предвид, че Европейският съд по правата на човека ясно постановява, че различните видове влошаване на състоянието на околната среда могат да доведат до нарушения на същностни права на човека като правото на живот, на личен и семеен живот, на мирно ползване на дома, и забраната на нечовешкото и унизително отнасяне;
+Л.
+като има предвид, че справедливостта в областта на климата има за цел да обърне внимание на кризата, свързана с изменението на климата, като използва правото в областта на правата на човека, за да преодолее пропуските в отчетността при управлението на климата, като се прибягва до съдебни производства във връзка с изменението на климата, за да се търси сметка от държавите и корпоративните субекти и да се гарантира, че те носят отговорност за своите действия по отношение на опазването на природата — заради самата нея и за да се даде възможност за достоен и здравословен живот за настоящите и бъдещите поколения;
+М. като има предвид, че няколко правни случая с голяма видимост установиха нарушения на правата на човека и проправиха пътя към отчетност вследствие на несправяне с последиците от изменението на климата или бездействие от страна на отделни лица, държави и корпоративни субекти;
+Н.
+като има предвид, че засилената конкуренция за природни ресурси, водена от частни дружества, понякога в съучастие с правителства, постави защитниците на околната среда и коренните общности, които се стремят да защитават своите традиционни земи, в авангарда на екологичните действия и ги превърна в цели за преследване;
+О.
+като има предвид, че последиците за правата на човека от изменението на климата ще се усетят не само за най-уязвимите хора, но и за цялото население на света; като има предвид, че най-уязвимите общности и държави, които причиняват най-малко замърсяване и унищожаване на околната среда, страдат най-много от преките последици от изменението на климата; като има предвид, че цифрите за заболявания и преждевременна смърт вследствие на замърсяването на околната среда са вече три пъти по-големи от тези за СПИН, туберкулоза и малария, взети заедно, и че е застрашено правото на живот, здравословна околна среда и чист въздух; като има предвид, че природните бедствия като наводнения, тропически бури и дълги периоди на суша стават все по-чести и причиняват вредни последици за продоволствената сигурност в държавите от южното полукълбо и за упражняването на множество права на човека;
+П.
+като има предвид, че справедливостта във връзка с околната среда е част от социалната справедливост и че въздействието от изменението на климата е асиметрично и неблагоприятното му въздействие е вредно за настоящите и бъдещите поколения, особено в развиващите се страни; като има предвид, че изменението на климата се отразява силно на развиващите се страни и изостря съществуващите социални и икономически неравенства, и в резултат уязвимите групи страдат несъразмерно от неблагоприятните последици от него;
+Р.
+като има предвид, че изменението на климата все повече допринася за разселването и миграцията както в рамките на отделни нации, така и през международните граници; като има предвид, че разселването е близка перспектива за някои общности, като тези, които живеят в области, застрашени от опустиняване, тези, разположени в бързо топящи се ледове в Арктика, ниско разположени крайбрежни зони и малки острови или други деликатни екосистеми и застрашени територии; като има предвид, че от 2008 г. насам средно 24 милиона души всяка година са разселени от катастрофални климатични бедствия, главно в рамките на три от най-уязвимите региони — Африка на юг от Сахара, Южна Азия и Латинска Америка; като има предвид, че според ПРООН 80 % от хората, разселени поради изменението на климата, са жени; като има предвид, че нарастващото явление „разселване, предизвикано от изменението на климата“, може да представлява пряка заплаха за правата на човека, културата и традиционните знания на засегнатото население и може да окаже значително въздействие върху местните общности в държавите и териториите, в които те идват, за да се установят;
+С.
+като има предвид, че ограниченията и мерките за изолация поради COVID-19 намалиха прозрачността и наблюдението на нарушенията на правата на човека и засилиха политическото сплашване и цифровото наблюдение, като същевременно ограничиха достъпа до правосъдие и способностите на защитниците на околната среда, местните участници, коренните общности и други за ефективно участие в процесите на вземане на решения; като има предвид, че

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-123.txt

@@ -0,0 +1,12 @@
+12.1.2022 г.
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+C 15/117 Сряда, 19 май 2021 r.
+5. припомня правното задължение да се зачита правото на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда, което, наред с останалото, е условие за устойчиви стопански дейности, които допринасят за благосъстоянието и поминъка на хората и общностите; припомня, че международното право в областта на правата на човека предвижда правни средства за защита от причинените от изменението на климата вреди за отделните лица, коренните общности и правозащитниците еколози, за прилагане на мерки за борба с изменението на климата и търсене на отговорност от държавите, предприятията и отделните лица за дейностите им, които оказват въздействие върху изменението на климата и правата на човека; във връзка с това призовава ЕС да превърне борбата срещу безнаказаността в един от своите ключови приоритети чрез създаване на инструменти, които дават възможност за пълно, ефективно и постоянно прилагане на законите в областта на правата на човека и на околната среда и тяхното изпълнение;
+6. призовава Комисията да гарантира, че конкретните ангажименти по отношение на правата на човека, околната среда и изменението на климата, които вече са установени в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020 — 2024 г., се изпълняват и наблюдават ефективно и че в прилагането на плана се включва аспектът на равенството между половете;
+7. подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН за правата на човека и околната среда да настоява за всеобщо признаване на правото на живот в безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда като право на човека; призовава Съюза и държавите членки да подкрепят, на следващата сесия на Общото събрание на ООН, всеобщото признаване на това право; счита, че това признаване следва да послужи като катализатор за по-силни политики в областта на околната среда, за подобряване на правоприлагането, участието на обществеността в процеса на вземане на решения относно околната среда, достъпа до информация и правосъдие, както и за по-добри резултати за хората и планетата;
+8. настоятелно призовава Комисията да продължи да наблюдава ситуацията във връзка с правата на човека и изменението на климата и да направи оценка на напредъка в интегрирането на правата на човека във всички аспекти на действията в областта на климата на национално и международно равнище, в тясно сътрудничество със Съвета на ООН по правата на човека/върховния комисар на ООН по правата на човека; във връзка с това призовава Съюза да предприеме действия, за да въведе правото на безопасна и здравословна среда в Хартата на основните права на Европейския съюз и изцяло да спази член 37 от нея; подчертава в този смисъл значението на тясното сътрудничество с държавите и с всички имащи отно��ение институционални участници в осигуряването на надлежно прилагане на разпоредбите в областта на правата на човека и околната среда;
+9. подчертава, че всички хора, без дискриминация, следва да имат основното право на безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда и на устойчив климат и че това право трябва да бъде реализирано чрез амбициозни политики и да бъде изцяло приложимо посредством съдебната система на всички равнища;
+10. счита, че интегрирането на правото на човека на здравословна околна среда в ключови споразумения и процеси в областта на околната среда е от решаващо значение за един всеобхватен отговор на COVID-19, включващ разработване на нова концепция за връзката между хората и природата, която ще намали рисковете и ще предотврати бъдещи вреди от влошаването на състоянието на околната среда;
+11. насърчава ЕС и неговите държави членки да предприемат смела инициатива с активната подкрепа на специалния представител на ЕС за правата на човека, за да водят борба с безнаказаността на извършителите на престъпления против околната среда на световно равнище и да проправят пътя в рамките на Международния наказателен съд (МНС) към нови преговори между страните с оглед на признаването на „екоцида“ като международно престъпление съгласно Римския статут; призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да създадат програма за изграждане на капацитета на националните юрисдикции на държавите членки в тези области;
+12. призовава Съюза и неговите държави членки да извършват редовна оценка на начина, по който външното измерение на Европейския зелен пакт може най-добре да допринесе за цялостен и основан на правата на човека подход, що се отнася до действията в областта на климата и загубата на биологично разнообразие; призовава ЕС да мобилизира широкия набор от външни политики, механизми и политически и финансови инструменти, с които разполага, за да изпълни Европейския зелен пакт; призовава ЕС да преразгледа своите механизми за финансиране в областта на климата и ако е необходимо, да предложи изменението им, за да осигури пълно зачитане на правата на човека, и да установи силни гаранции за тази цел; призовава за създаване на координационно звено по въпросите на климата в рамките на съответните служби на Комисията и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), сред чиито задачи би било включване на устойчивостта на климата във всички външни действия на ЕС; призовава за прозрачна и информативна комуникация по тези въпроси в програмите на ЕС за сътрудничество за развитие с трети държави;

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-137.txt

@@ -0,0 +1,6 @@
+12.1.2022 г.
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+C 15/131 Четвъртък, 20 май 2021 r.
+17. подчертава, от друга страна, че прекомерната концентрация на населението в определени градски райони вече води до отрицателни странични ефекти, като например задръствания, повишаващи се жилищни и транспортни разходи, замърсяване, недостатъчно наличие на вода, проблеми с обезвреждането на отпадъци, голямо потребление на енергия, влошаване на качеството на живот и разрастване на градските зони, както и значителен риск от бедност, социално изключване и несигурност за някои сегменти на населението; подчертава, че тези отрицателни последици доведоха до невъзможност за местните органи да предоставят услуги на всички жители на градските райони; предупреждава за някои от отрицателните последици за общественото здраве от високата концентрация на население в градските райони, които бяха изтъкнати от пандемията от COVID-19; 18. отбелязва, че миграцията има пряко въздействие върху приобщаването в градовете и изисква индивидуализирани отговори на политиката и мерки за подпомагане в различните териториални контексти; във връзка с това припомня, че икономическите мигранти допринасят повече чрез своите данъци и социалноосигурителни вноски от получаваните от тях отделни обезщетения; подчертава необходимостта от укрепване на политиките за приобщаване и от подкрепа за местните и регионалните органи в това отношение;
+Индивидуализирани отговори: намиране на решения за предизвикателството на демографския спад 19. подчертава значението на текущите инициативи, като например Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, Интелигентната заобикаляща среда и Общностите за иновации в областта на цифровите и здравните знания на Европейския институт за иновации и технологии; призовава Комисията да вземе под внимание вече разработените чрез тези инициативи решения за приспособяване към демографските промени при разглеждането на демографските предизвикателства пред европейските региони; подчертава значението на Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот като начин за подпомагане на образованието и обучението в райони, изложени на риск от обезлюдяване; 20. подчертава, че местните, регионалните и националните органи, професионалните сдружения и НПО са от съществено значение за идентифицирането и оценяването на специфичните нужди в селските и градските райони от инвестиции за мобилност, териториална достъпност и основни услуги, и във връзка с това — за отключване на потенциала на съответните области, включително на икономическите, социалните и демографските тенденции; поради това счита, че те следва да играят решаваща роля като активни участници в разработването на териториални стратегии, произтичащи от местните общности; подчертава значението на включването на конкретен бюджетен отговор за обръщане на демографските тенденции във всички съответни програми на ЕС, когато е възможно, и от провеждане на оценки на въздействието на публичните политики върху демографията; отбелязва, че териториалният подход към инструментите на ЕС, като например устойчивото градско развитие, стратегиите за водено от общностите местно развитие или интегрираните териториални инструменти (ИТИ) могат да бъдат полезни инструменти, които да бъдат използвани за запазване и създаване на работни места, повишаване на привлекателността на региона и за подобряване на достъпността на услугите на местно равнище; признава, че кръговата икономика и биологичната икономика имат голям потенциал за възстановяването на тези райони и призовава за съобразена с конкретните условия техническа помощ в подкрепа на местните и регионалните органи при разработването и изпълнението на тези стратегии, включително чрез използване на методи за участие, включващи местните заинтересовани страни, социалните партньори и гражданското общество; 21. посочва, необходимостта от разработване на Европейска програма за селските райони, насочена към подобряване на достъпността, привлекателността и устойчивото развитие на селските и отдалечените райони, така че да имат положително въздействие върху доброто функциониране на веригата на доставки и на вътрешния пазар; отбелязва, че достъпността и привлекателността на тези области могат да бъдат подобрени чрез достъп до капитал за предприемачите и МСП и чрез инвестиции в иновативни екосистеми в подкрепа на създаването и разпространението на знания, както и чрез предоставяне на висококачествени обществени и основни услуги, цифровизация, включително за малките предприятия, цифрови иновации и цифрова свързаност и висококачествени транспортни услуги; счита, че местните и регионалните органи следва да определят подобаващото предоставяне на услуги по възможно най-ефективния начин и че следва да се използва концепцията за „ориентираност към селските райони“, за да се отговори на специфичните нужди на селските и отдалечените райони, с акцент върху изпълнението на политиката и постигането на подходящи решения; 22. отново заявява, че транспортните мрежи могат да играят решаваща роля за справяне с демографските промени и за спиране на обезлюдяването чрез засилване на свързаността между селските и градските райони, включително чрез инвестиции в обществения транспорт и други услуги за мобилност в селските райони; във връзка с това подчертава значението на подобряването на транспортната инфраструктура, включително чрез поддържането и съживяването на съществуващите транспортни връзки и осигуряването на връзки с TEN-T, които са особено важни в селските, периферните, островните и най-отдалечените региони, чрез подкрепа за прехода към устойчиви и интелигентни транспортни мрежи и подобряване на оперативната съвместимост на транспортните системи като част от стратегията за устойчива и интелигентна мобилност;

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-142.txt

@@ -0,0 +1,8 @@
+C 15/136
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+12.1.2022 г.
+Четвъртък, 20 май 2021 r.
+образование към заетост; освен това счита насърчаването на общоевропейски „стратегии за диаспората“, насочени към насърчаване на процесите на връщане за тези, които са напуснали към по-привлекателен регион, с акцент върху студентите във висше образование в селското стопанство и икономиката на селските райони, които следва да бъдат стимулирани да се върнат в своя регион след дипломирането си, за да допринесат за икономическата жизнеспособност на съответните изпращащи региони; 54. призовава Комисията да гарантира, че инициативата за дългосрочна визия за селските райони включва практически решения и средства за подкрепа за справяне с промените по периферията и демографските промени; счита, че тази дългосрочна визия за селските райони следва да се развие в истинска европейска „Програма за селските райони“ с реални и конкретни цели и с участието на всички съответни регионални и местни участници както в нейната архитектура, така и в изпълнението ѝ; освен това счита, че тя следва да включва стратегия за интегриране на принципа на равенство между половете, придружена от инструменти за оценка на въздействието; приканва Комисията, със съгласието на държавите членки и местните и регионалните органи, да предложи нов пакт за демографската ситуация в ЕС като многостепенен подход на политиката, който да доведе до Европейска стратегия относно демографските тенденции; счита, че демографските въпроси, включително обезлюдяването и застаряването на населението, следва да бъдат сред въпросите, разглеждани по време на Конференцията за бъдещето на Европа; o o
+o
+55. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, както и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-61.txt

@@ -0,0 +1,7 @@
+12.1.2022 г.
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+C 15/55 Сряда, 19 май 2021 r.
+трансформират уменията на служителите в секторите, които са изправени пред риск от изчезване в резултат на екологичния преход; подчертава стойността на утвърдения европейски експертен опит в областта на интеграцията на енергийната система и призовава държавите членки да оценят този експертен опит и да спомогнат за прехвърлянето му от сектора на енергията от изкопаеми горива към неутрална по отношение на климата интегрирана енергийна система; 48. подчертава следните революционни иновации и технологии в процесите, които трябва да бъдат допълнително засилени в перспективата на кръговата икономика и ефективна стратегия за секторна интеграция: a) високоефективно и възобновяемо производство на стомана на основата на водород, съчетаващо рециклирането на стомана и производството на дълготрайни железни калъпи, б) централно отопление чрез подземен пренос на излишна топлинна енергия, в) интелигентно зареждане и преминаване към други видове транспорт в транспортния сектор, г) устойчива замяна на нефтохимическите и агрохимическите продукти и свързаните с тях процеси, д) производство и рециклиране на акумулаторни батерии от ново поколение, както и е) технологии за потапяне в течност за центровете за данни, което значително намалява енергийните нужди и излишната топлина; 49. приветства инициативите, предприети във връзка със стратегическите вериги за създаване на стойност; призовава за признаване на технологиите за възобновяема енергия като стратегическа верига за създаване на стойност и за създаване на съюз за подкрепа на усилията за разрастване на тези технологии, както и на инициатива за подобряване на процеса и енергийната ефективност; призовава Комисията да гарантира прозрачно управление на всички съюзи, с участието на МСП, гражданското общество, неправителствените организации и независимите експерти, като същевременно гарантира географското многообразие; o o 50.
+o
+възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-72.txt

@@ -0,0 +1,9 @@
+C 15/66
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+12.1.2022 г.
+Сряда, 19 май 2021 r.
+преходен период, така че да се насърчава декарбонизацията чрез водород, когато това е от жизнено важно значение за запазване на конкурентоспособността на крайните ползватели; отбелязва необходимостта да се гарантира, че компенсацията остава пропорционална, и да се избягват дублирането на субсидии както за производството, така и за използването, създаването на изкуствени нужди, а също така и неоправданите нарушения на пазара; настоятелно призовава за бързо разработване на пилотна схема за договорите за разлика във въглеродните емисии (CCfD), по-специално за чистата стомана; подчертава, че обществените поръчки за устойчиви решения, като например „зелена“ стомана за строителство или саниране, също могат да допринасят за осезаемо и предсказуемо търсене; подчертава, че политиките с акцент върху търсенето следва да бъдат съгласувани с други мерки на политиките и да бъдат обект на щателна оценка на въздействието, за да се избягват отрицателни ефекти върху енергоемките отрасли, изправени пред международна конкуренция; 41. отбелязва, че в някои от настоящите регулаторни рамки съществуват пречки пред използването на водород; насърчава Комисията и държавите членки да адаптират тези регулаторни рамки, за да се стимулира търсенето на водород и да се премахнат възпиращите фактори, като например правната несигурност; 42. настоятелно призовава Комисията да насърчава водещите пазари на технологии за производство на водород от възобновяеми източници и да насърчава използването на тези технологии за неутрално по отношение на климата производство, особено в секторите на стоманата, цимента и химикалите, като част от актуализирането и изпълнението на новата промишлена стратегия за Европа; призовава Комисията да оцени възможността за признаване на стоманата, произведена с водород от възобновяеми източници, като положителен принос за постигането на целите за намаляване на емисиите на CO2 за целия автомобилен парк; настоятелно призовава Комисията да предложи скоро стратегия на ЕС за чиста стомана, която да включва подходящ акцент върху използването на водород от възобновяеми източници; 43. припомня, че транспортният сектор е причина за една четвърт от емисиите на CO2 в ЕС и че той е единственият сектор, който не е намалил емисиите си спрямо базовата стойност от 1990 г.; подчертава потенциала на водорода като един от инструментите, допринасящи за намаляването на емисиите на CO2 в различните видове транспорт, по-специално когато пълната електрификация е по-трудна или все още не е възможна; подчертава, че разгръщането на инфраструктура за зареждане с гориво е необходимо, за да се увеличи използването на водород в транспортния сектор; в този контекст подчертава значението на преразглеждането н�� Регламента за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) (20) и Директивата за инфраструктурата за алтернативни горива, за да се гарантира наличието на публично достъпни станции за зареждане с водород в целия ЕС чрез включване на конкретни цели за интегриране на водородната инфраструктура в транспортните системи; приветства намерението на Комисията да разработи инфраструктура за зареждане с водород по линия на Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност и да направи преглед на Директивата за инфраструктурата за алтернативни горива; освен това подчертава необходимостта от създаване на полезни взаимодействия между TEN-T, TEN-E и стратегиите за алтернативни горива, което да доведе до поетапно внедряване на станции за зареждане с водород, придружено от съществените технически изисквания и хармонизирани стандарти въз основа на оценка на риска; 44. подчертава, че характеристиките на водорода го правят добър кандидат за замяна на изкопаемите горива и намаляване на емисиите на парникови газове за определени видове транспорт; подчертава, че използването на водородът в неговия чист вид или като синтетично гориво или биокеросин е ключов фактор за заместването на керосина от изкопаеми източници за авиацията; в този ред на мисли подчертава, че водородът вече се използва в ограничена степен в транспортния сектор, по-специално в автомобилния транспорт, обществения транспорт и в конкретни сегменти на железопътния сектор, особено когато електрификацията на линията не е икономически осъществима; подчертава, че е необходимо по-силно законодателство, за да се стимулира използването на горива с нулеви емисии, както и на други чисти технологии, включително водород от възобновяеми източници, а след като те станат напълно налични, евентуално да започне тяхното използване в тежкотоварни превозни средства, във въздушния и в морския транспорт; 45. призовава Комисията да увеличи научните изследвания и инвестициите в рамките на стратегията за устойчива и интелигентна мобилност и да прецени дали Директивата за енергията от възобновяеми източници трябва да бъде преразгледана, за да се гарантират равни условия за всички решения за енергия от възобновяеми източници в транспорта;
+Научни изследвания, развитие, иновации и финансиране 46. подчертава значението на научните изследвания, развойната дейност и иновациите по цялата верига за създаване на стойност, както и на осъществяването на демонстрационни проекти в промишлен мащаб, включително пилотни проекти, също така и на тяхното навлизане на пазара, за повишаване на конкурентоспособността и финансовата достъпност на водорода от възобновяеми източници и за завършване на интегрирането на енергийната система, като същевременно се
+(20)
+Регламент (EС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-80.txt

@@ -0,0 +1,11 @@
+C 15/74
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+12.1.2022 г.
+Сряда, 19 май 2021 r.
+К. като има предвид, че сътрудничеството с трети държави е от съществено значение за предотвратяването на трафика с хора и за борбата с него; като има предвид, че миграционните маршрути могат да се използват от мрежите за трафик на хора; като има предвид, че трафикът на хора има непропорционално въздействие върху жените и момичетата, които представляват огромното мнозинство от жертвите на трафик и са подложени на насилие и експлоатация по миграционния маршрут; като има предвид, че предприетите срещу трафика на хора мерки не следва да влияят отрицателно върху правата на жертвите на трафик на хора, мигрантите, бежанците и лицата, които се нуждаят от международна закрила;
+Л. като има предвид, че от 2016 г. насам ЕС и някои отделни държави членки увеличиха броя на неофициалните споразумения и договорености с трети държави с цел да засилят своите оперативни способности за граничен контрол и управление и борбата срещу трафика на хора; като има предвид, че тези споразумения и договорености обхващат също така ефективното връщане и обратно приемане с трети държави, включително съвместни декларации за миграцията, меморандуми за разбирателство, съвместни бъдещи действия, стандартни оперативни процедури и добри практики, както и споразумения за полицейско сътрудничество; като има предвид, че подобно на официалните споразумения за обратно приемане, тези неформални договорености потвърждават ангажиментите на държавите да приемат обратно своите граждани (или други) и установяват процедури за осъществяване на връщането на практика; като има предвид, че от 2016 г. насам ЕС е сключил най-малко 11 неофициални споразумения, но само едно ново споразумение за обратно приемане; като има предвид, че неофициалните споразумения между ЕС и трети държави не осигуряват предсказуемост на политиката, нито стабилни и съгласувани законоустановени разпоредби относно незаконната миграция;
+М. като има предвид, че в своето съобщение относно новия пакт за миграцията и убежището Комисията отново заяви, че вътрешното и външното измерение на миграцията са неразривно свързани и че установяването на съобразени с нуждите, всеобхватни и балансирани диалози и партньорства в областта на миграцията с държавите на произход и на транзитно преминаване играе съществена роля за постигането на важни цели и за двете страни, като справяне с първопричините за миграцията, борбата с контрабандата на мигранти, помощ за бежанците, които пребивават в трети държави, и подкрепа за добре управлявана законна миграция; като има предвид, че както се заявява в съобщението на Комисията относно Новия пакт, ангажираността на регионално и глобално равнище е от основно значение за допълване на тези диалози и партньорства; като има предв��д, че в него също така се изтъква, че в рамките на всеобхватните партньорства с трети държави миграцията следва да бъде интегрирана като основен въпрос и да бъде свързана с останалите политики, като например политиките, свързани със сътрудничеството за развитие, сигурността, визите, търговията, селското стопанство, инвестициите и заетостта, енергетиката, околната среда и изменението на климата и образованието;
+Н. като има предвид, че Планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020— 2024 г. задължава ЕС и неговите държави членки да се застъпват за специфичната закрила, на която имат право мигрантите, бежанците и вътрешно разселените лица и лицата без гражданство; като има предвид, че този план за действие насърчава недискриминационния достъп до социални услуги, включително качествено и достъпно здравеопазване и образование (също онлайн), и изгражда капацитет на практикуващите специалисти да отговарят на специфичните нужди на (…) мигрантите [и] бежанците, както и подкрепя основан на правата на човека подход към управлението на миграцията и укрепва капацитета на държавите, гражданското общество и партньорите от ООН за прилагане на този подход;
+О. като има предвид, че според Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) жените представляват около 48 % от бежанското население в света и са висок дял от уязвимите лица, търсещи убежище; като има предвид, че с Плана за действие на ЕС относно равенството между половете III Съюзът се ангажира да гарантира, че жените и момичетата мигранти са в състояние да упражнят изцяло своите права на човека чрез съобразени с равенството между половете миграционни политики, програми и закони, както и чрез укрепване на съобразеното с равенството между половете управление на миграцията на глобално, регионално и национално равнище; като има предвид, че миграционните политики, съобразени с равенството между половете, ще гарантират осъществяването на правата на жените, момичетата и ЛГБТИК+ и защитата срещу потенциално насилие, тормоз, изнасилване и трафик;
+П. като има предвид, че в доклада на бившия специален докладчик на ООН за правата на човека на мигрантите се отбелязват слабостите на подхода на ЕС към миграцията, дължащи се на липсата на прозрачност и яснота, както и на слабия статут на много от споразуменията, постигнати в тази рамка, които според него като цяло не разполагат с мерки за мониторинг и отчетност; като има предвид, че специалният докладчик на ООН също така заключи, че има малко признаци, че партньорствата за мобилност са довели до допълнителни ползи за правата на човека или развитието, докато цялостното съсредоточаване върху сигурността и липсата на съгласуваност на политиките в рамките на подхода като цяло създава риск ползите, произтичащи от проекти в областта на правата на човека и развитието, да бъдат засенчени от вторичните ефекти на политиките, насочени предимно към сигурността;

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.bg.p-94.txt

@@ -0,0 +1,6 @@
+C 15/88
+BG
+Официален вестник на Европейския съюз
+12.1.2022 г.
+Сряда, 19 май 2021 r.
+25. отново посочва значението на свободата и независимостта на медиите като една от основните ценности на ЕС и крайъгълен камък на всяка демокрация; изразява сериозна загриженост във връзка с непропорционалните и произволни мерки, ограничаващи свободата на изразяване на мнение, свободата на медиите и достъпа до информация в Турция, където често се злоупотребява със законодателството за борба с тероризма с цел заглушаване на критиките в контекста на задушаваща липса на плурализъм в медиите; настоятелно призовава Турция да гарантира свободата на медиите и свободата на словото в платформите на социалните медии като приоритетен въпрос, включително чрез реформиране на член 299 от Наказателния кодекс (относно обида на президента), с който постоянно се злоупотребява с цел преследване на писатели, репортери, колумнисти и редактори, и незабавно да освободи и оправдае всички незаконно задържани журналисти, писатели, служители в медии и ползватели на социални медии за упражняването на тяхната професия и техните граждански права; отбелязва, че макар през последната година броят на лишените от свобода журналисти да е намалял от 160 на над 70, този брой остава много голям и продължава да буди сериозна загриженост и твърде често хора биват лишавани от свобода по несъществени причини; призовава турските органи да демонстрират нулева толерантност спрямо всички случаи на физическо насилие и словесни обиди или заплахи срещу журналисти и да позволят на медиите, които са били произволно закрити, да заработят отново; изразява дълбока загриженост във връзка с решението на окръжния съд в Истанбул от 20 октомври 2020 г. да отмени предишната оправдателна присъда и отново да осъди представителя на „Репортери без граници — Турция“ Ерол Йондероглу, защитника на правата на човека Шебнем Корур Финджанджъ и писателя и журналиста Ахмет Несин, които са обвинени в няколко престъпления, включително разпространението на терористична пропаганда, поради участието си в кампания за солидарност с вестник, и са изправени пред лишаване от свобода до 14,5 години; 26. изразява сериозна загриженост във връзка с отрицателното въздействие върху свободата на изразяване на Закона от юли 2020 г. за регламентиране на публикациите в интернет и за борба с престъпленията, извършени чрез такива публикации, тъй като той налага нови драконовски задължения на социалните медии, предоставя на правителството огромни правомощия да цензурира съдържанието онлайн и осигурява допълнителни основания за наказателно преследване на потребителите на социални медии; отбелязва премахването на забраната върху Уикипедия, но подчертава, че над 400 000 уебсайта остават блокирани и няколко ограничения върху използването на социалните медии про��ължават да са в сила; 27. изразява дълбока загриженост във връзка с липсата на независимост и безпристрастност на публични субекти, като например Висшия съвет за радио и телевизия (RTÜK) и Агенцията за реклама в пресата (BİK), които се използват като средство за произволно преустановяване на дейността, забрана, глобяване или финансово задушаване на медии, за които се счита, че критикуват правителството, с което се създават условия за почти пълен контрол над средствата за масова информация; изразява съжаление във връзка с анулирането през 2019 г. на над 700 журналистически карти от Дирекцията по комуникации на президентската институция и с трудностите, с които се сблъскват местните и международните журналисти при упражняването на професията си; 28. приветства съществуването на динамично, плуралистично, ангажирано и разнородно гражданско общество в Турция въпреки масовите политически репресии, тъй като то представлява един от малкото оставащи корективи за турското правителство и има потенциал да помогне на страната да се изправи пред дълбоките си политически и социални предизвикателства; изразява дълбока загриженост във връзка с по-нататъшното отстъпление, засягащо свободата на събранията и сдруженията, и осъжда произволното затваряне на организации на гражданското общество, включително изтъкнати неправителствени организации и медии, развиващи дейност в областта на правата на човека; осъжда в този контекст новия Закон за предотвратяване на финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение от декември 2020 г., който предоставя на Министерството на вътрешните работи на Турция и на президента широки правомощия за ограничаване на дейностите на неправителствени организации, бизнес партньорства, независими групи и сдружения и изглежда, че е насочен към по-нататъшно ограничаване и контрол на гражданското общество; решително подкрепя призива на няколко специални представители на ООН към правителството на Турция за преразглеждане на това законодателство, за да се гарантира спазването на международните задължения на Турция в областта на правата на човека; призовава Турция да гледа на критичните или инакомислещите гласове, в това число на защитниците на правата на човека, представителите на академичните среди и журналистите, като на източник на ценен принос към социалния диалог, а не като на дестабилизиращи сили; 29. изразява съжаление във връзка със силното влошаване на академичната свобода в Турция, по-специално непрекъснатите нарушения на правата на представители на академичните среди, които са защитници на мира, въпреки решението на Конституционния съд от юли 2019 г., и във връзка с измененията в турския Закон за Съвета за висше образование, с които се добавят допълнителни ограничителни мерки към тези, които вече са в сила; 30. осъжда жестоките репресии от страна на турските органи срещу протестите, свързани с назначаването от правителството на ректора на Университета „Богазичи“; изразява възмущение от масовото задържане на студенти, прекомерното използване на сила от полицията при мирни демонстрации, решението на губернатора на Истанбул да забрани избирателно всички видове срещи и демонстрации в района около университета, представянето на протестиращите — а именно студенти, възпитаници и представители на академичните среди — като терористи, както и нападенията срещу ЛГБТИ групи; призовава Турция да оттегли обвиненията си и да освободи произволно задържаните поради упражняването на правото си на мирни събрания;

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.cs.p-101.txt

@@ -0,0 +1,9 @@
+12.1.2022
+CS
+Úřední věstník Evropské unie
+C 15/95 Středa 19. května 2021
+zneužívání soudního systému, neoprávněné omezování osobní svobody, obtěžování a neodůvodněné trestní stíhání novinářů, kteří upozornili na obavy ze zvládání pandemie v Turecku; konstatuje, že pandemie COVID-19 rychle zvýšila míru nezaměstnanosti a chudoby v Turecku;
+64. zdůrazňuje, že modernizace celní unie by byla přínosná pro obě strany a hospodářsky a normativně by Turecko ukotvila ve vztahu k EU, dále může vytvořit novou příležitost k pozitivnímu dialogu a spolupráci, zajistit lepší regulační rámec pro investice EU v Turecku, včetně mechanismu pro řešení sporů, a fungovat jako katalyzátor pro tvorbu většího počtu pracovních míst v EU i v Turecku a pro projekty spolupráce v rámci Zelené dohody pro Evropu; zdůrazňuje, že za současné situace, kdy se mimo jiné prodlužuje seznam výjimek ze stávajících povinností Turecka, EU a Turecko v současnosti vedou spor u Světové obchodní organizace či zaznívají nepřijatelné výzvy k bojkotu členských států EU, se zdá, že modernizace celní unie bude obzvláště obtížná, avšak věří, že by měla zůstat zachována možnost usnadnit konstruktivní úsilí a obnovení dialogu o všech nedořešených otázkách a prozkoumat podmínky pro modernizaci celní unie; opakuje, že tato modernizace by musela být založena na přísné podmíněnosti týkající se lidských práv a základních svobod, jak stanovují kodaňská kritéria pro oblast dobrých sousedských vztahů s EU a všemi jejími členskými státy, a na jejím nediskriminačním provádění; v tomto smyslu připomíná, že stávající celní unie nedosáhne svého plného potenciálu, dokud Turecko plně neprovede dodatkový protokol k Ankarské dohodě ve vztahu ke všem členským státům bez výhrad a nediskriminačním způsobem a dokud nebudou vyřešeny všechny stávající obchodní překážky;
+65. nadále podporuje proces uvolňování vízového režimu, jakmile budou splněny stanovené podmínky; poukazuje na to, že uvolnění vízového režimu by představovalo důležitý krok k usnadnění mezilidských kontaktů, a podotýká, že je velmi důležité, zejména pro studenty, členy akademické obce, zástupce podniků a osoby s rodinnými vazbami v členských státech EU; vítá prezidentský oběžník z května 2019, který vyzývá k urychlení kroků, zdůrazňuje však, že Turecko dosud dosáhlo velmi malého skutečného pokroku, pokud jde o šest nesplněných kritérií; žádá tureckou vládu, aby tato kritéria plně a nediskriminačním způsobem splnila, a to i ve vztahu ke všem členským státům EU, a aby se zaměřila zejména na protiteroristický zákon a zákon o ochraně údajů;
+66. konstatuje, že je důležité, aby Turecko, EU i její členské státy udržovaly úzký dialog a prohlubovaly spolupráci v oblasti zahraniční politiky a bezpečnostních otázek; uznává, že Turecko má jako každá svrchovaná země právo provádět vlastní zahraniční politiku v souladu se svými zájmy a cíli; domnívá se, že Turecko by však jako kandidátská země na přistoupení k EU mělo usilovat o větší sladění své zahraniční politiky se zahraniční politikou EU v rámci společné zahraniční a bezpečnostní politiky (SZBP); vyjadřuje hluboké politování nad tím, že se Turecko naopak rozhodlo opakovaně jednat jednostranně a soustavně postupovat v rozporu s prioritami EU v celé řadě otázek týkajících se zahraničních věcí a že míra souladu Turecka se SZBP klesla v současnosti na pouhých 14 %; vybízí Turecko, aby pokračovalo v úzké spolupráci a další koordinaci s EU v otázkách zahraniční politiky, obrany a bezpečnosti, včetně spolupráce v oblasti boje proti terorismu; připomíná, že Turecko je dlouholetým členem aliance NATO a má klíčovou geostrategickou polohu pro zachování regionální bezpečnosti a posílení evropské bezpečnosti; zdůrazňuje, že Turecko jako spojenec NATO by mělo být vybízeno k tomu, aby jednalo v souladu se Severoatlantickou smlouvou, která stanoví, že členové by se měli ve svých mezinárodních vztazích zdržet jakékoli hrozby nebo použití síly v rozporu s cíli Organizace spojených národů; konstatuje dále, že členské státy EU a Turecko nadále spolupracují v otázkách (vojenského) strategického významu v rámci NATO; připomíná rovněž, že EU a NATO jsou i nadále nejspolehlivějšími partnery Turecka při mezinárodní spolupráci v oblasti bezpečnosti, a vyzývá Turecko, aby si s ohledem na svou úlohu člena NATO a kandidátské země EU zachovalo politickou soudržnost v oblasti zahraniční a bezpečnostní politiky a aby plně obnovilo svůj závazek vůči NATO jakožto své jediné bezpečnostní jistotě; vyzývá k transatlantickému dialogu o vztazích s Tureckem s novou vládou USA s cílem přijmout vůči Turecku a s ním spole��nou politiku zaměřenou na posílení naší spolupráce a sbližování hodnot a zájmů;
+67. zdůrazňuje, že ať už si Turecko činí jakékoli nároky, mělo by je hájit prostřednictvím diplomacie a dialogu založenými na mezinárodním právu a že jakékoli snahy vyvíjet nátlak na jiné země použitím síly, hrozby nebo urážlivých výroků, zejména vůči EU a jejím členským státům, jsou pro kandidátskou zemi EU nepřijatelné a nepatřičné; vyzývá v této souvislosti Komisi a místopředsedu Komise, vysokého představitele Unie pro zahraniční věci a bezpečnostní politiku, aby vůči jakýmkoli urážlivých výrokům namířeným proti EU a jejím členským státům ze strany zástupců turecké vlády zaujali pevný postoj;

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.cs.p-120.txt

@@ -0,0 +1,22 @@
+C 15/114
+CS
+Úřední věstník Evropské unie
+12.1.2022
+Středa 19. května 2021
+J.
+vzhledem k tomu, že Pařížská dohoda je první mezinárodní smlouva, která výslovně uznává vazbu mezi opatřeními v oblasti klimatu a lidskými právy, což umožňuje využívat platné právní nástroje v oblasti lidských práv k naléhání na státy a soukromé společnosti, aby snížily emise; vzhledem k tomu, že v rámci Pařížské dohody neexistují žádné konkrétní nástroje k vyvození odpovědnosti státních aktérů a podnikatelských subjektů za jejich dopady na změnu klimatu a uplatňování lidských práv;
+K.
+vzhledem k tomu, že Evropský soud pro lidská práva jasně stanovil, že různé druhy zhoršování životního prostředí mohou vést k porušování hmotných lidských práv, jako je právo na život, soukromý a rodinný život a pokojné užívání domova a zákaz nelidského a ponižujícího zacházení;
+L.
+vzhledem k tomu, že klimatická spravedlnost se zaměřuje na řešení klimatické krize prostřednictvím právních předpisů v oblasti lidských práv s cílem odstranit mezery ve vymezení odpovědnosti za správu v oblasti klimatu, a to s využitím soudních sporů v oblasti klimatu k vyvození odpovědnosti států a podnikatelských subjektů a k zajištění toho, aby nesly odpovědnost za svou činnost, pokud jde o řádnou ochranu přírody samu o sobě i s cílem umožnit důstojný a zdravý život stávajícím a budoucím generacím;
+M. vzhledem k tomu, že několik probíhajících právních případů dokládá porušení lidských práv a otevírá cestu k odpovědnosti v souvislosti se selháním nebo nečinností států a podnikatelských subjektů při řešení důsledků změny klimatu;
+N.
+vzhledem k tomu, že intenzivnější soupeření o přírodní zdroje pod vedením soukromých společností, někdy s účastí vlády, postavilo ochránce životního prostředí a domorodé komunity, které usilují o ochranu svých tradičních území, do čela environmentálních akcí a učinilo z nich přední cíle pronásledování;
+O.
+vzhledem k tomu, že dopady změny klimatu na oblast lidských práv budou pociťovány nejen těmi nejzranitelnějšími osobami, ale celou světovou populací; vzhledem k tomu, že nejzranitelnější komunity a země, které způsobují nejmenší znečištění a nejméně ničí životní prostředí, trpí přímými důsledky změny klimatu nejvíce; vzhledem k tomu, že údaje vypovídající o nemocech a předčasných úmrtích v důsledku znečištění životního prostředí jsou již třikrát vyšší než údaje o počtu osob nemocných AIDS, tuberkulózou a malárií dohromady, čímž je ohroženo právo na život, zdravé životní prostředí a čistý vzduch; vzhledem k tomu, že přírodní katastrofy, jako jsou povodně, tropické bouře a dlouhá období sucha, jsou stále častější a mají škodlivé důsledky pro potravinové zabezpečení v zemích globálního Jihu a pro uplatňování řady lidských práv;
+P.
+vzhledem k tomu, že environmentální spravedlnost je součástí sociální spravedlnosti a že dopady změny klimatu jsou asymetrické a jejich nepříznivé účinky jsou ničivé pro současné a budoucí generace, zvláště v rozvojových zemích; vzhledem k tomu, že změna klimatu intenzívně ovlivňuje rozvojové země a zhoršuje stávající sociální a hospodářské nerovnosti, což způsobuje, že zranitelné skupiny nepřiměřeně trpí jejími nepříznivými účinky;
+Q.
+vzhledem k tomu, že změna klimatu stále více přispívá k vysídlování a migraci, a to jak uvnitř států, tak za jejich hranice; vzhledem k tomu, že vysídlování je bezprostřední perspektivou pro některé komunity, jako jsou komunity žijící v oblastech ohrožených dezertifikací, komunity nacházející se v rychle tající Arktidě, v nízko položených pobřežních oblastech a na malých ostrovech nebo v jiných choulostivých ekosystémech a rizikových územích; vzhledem k tomu, že od roku 2008 bylo každoročně vysídleno v průměru 24 milionů lidí v důsledku katastrofických povětrnostních jevů a to zejména v rámci tří nejzranitelnějších regionů – subsaharské Afriky, jižní Asie a Latinské Ameriky; vzhledem k tomu, že podle údajů UNDP 80 % osob vysídlených v důsledku změny klimatu tvoří ženy; vzhledem k tomu, že stále častější vysídlování způsobené klimatem může pro dotčené obyvatele představovat přímou hrozbu, pokud jde o jejich lidská práva, kulturu a tradiční znalosti, a může mít významný dopad na místní komunity v zemích a na územích, kam se přijdou usadit;
+R.
+vzhledem k tomu, že omezení spojená s pandemií COVID-19 a dočasná omezení pohybu snížila transparentnost a monitorování porušování lidských práv a v souvislosti s nimi probíhá zesílené politické zastrašování a digitální dohled, zatímco zároveň dochází k omezování přístupu ke spravedlnosti a možností, které ochránci životního prostředí, místní aktéři, domorodé komunity a ostatní mají k tomu, aby se účinně podíleli na rozhodovacích

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.cs.p-123.txt

@@ -0,0 +1,13 @@
+12.1.2022
+CS
+Úřední věstník Evropské unie
+C 15/117 Středa 19. května 2021
+5. připomíná zákonnou povinnost dodržovat právo na bezpečné, čisté, zdravé a udržitelné životní prostředí, což je mimo jiné podmínkou pro udržitelnou hospodářskou činnost, která přispívá k blahobytu a živobytí jednotlivců a komunit; připomíná, že mezinárodní právní úprava v oblasti lidských práv stanoví opravné prostředky pro náhradu škod způsobených změnou klimatu jednotlivcům, původním komunitám a obráncům lidských práv v oblasti životního prostředí, pro uskutečňování opatření v boji proti změně klimatu a pro vyvození odpovědnosti států, podniků a jednotlivců za jejich činnosti, které mají dopad na změnu klimatu a lidská práva; vyzývá v tomto ohledu EU, aby podpořila boj proti beztrestnosti jako jednu ze svých klíčových priorit vytvořením nástrojů, které umožní plné, účinné a udržitelné provádění právních předpisů v oblasti lidských práv a životního prostředí a jejich vynucování;
+6. vyzývá Komisi, aby zajistila účinné provádění a sledování konkrétních závazků týkající se lidských práv, životního prostředí a změny klimatu, které již byly stanoveny v Akčním plánu EU pro lidská práva a demokracii na období 2020– 2024, a zahrnutí genderového hlediska do provádění tohoto plánu;
+7.
+podporuje mandát zvláštního zpravodaje OSN pro lidská práva a životní prostředí zasazovat se o globální uznání práva na život v bezpečném, čistém, zdravém a udržitelném životním prostředí jakožto lidského práva; vyzývá Unii a její členské státy, aby na příštím zasedání Valného shromáždění OSN podpořily celosvětové uznání tohoto práva; domnívá se, že toto uznání by mělo sloužit jako katalyzátor pro silnější environmentální politiky, lepší prosazování práva, veřejnou účast na rozhodování o otázkách životního prostředí, přístup k informacím a spravedlnosti a dosahování lepších výsledků pro člověka a planetu;
+8. naléhavě žádá Komisi, aby i nadále sledovala situaci v oblasti lidských práv a změny klimatu a aby posuzovala pokrok při integraci a začleňování problematiky lidských práv do všech aspektů opatření v oblasti klimatu na vnitrostátní i mezinárodní úrovni, v úzké spolupráci s Radou OSN pro lidská práva / Vysokým komisařem OSN pro lidská práva; vybízí v tomto ohledu Unii, aby podnikla kroky s cílem začlenit do Listiny právo na bezpečné a zdravé životní prostředí a dosáhnout plného souladu s jejím článkem 37; zdůrazňuje v tomto ohledu význam úzké spolupráce se státy a všemi příslušnými institucionálními subjekty zapojenými do zabezpečování řádného provádění ustanovení v oblasti lidských práv a životního prostředí;
+9. zdůrazňuje, že by všem lidem mělo být bez jakékoli diskriminace přiznáno základní právo na bezpečné, čisté, zdravé a udržitelné životní prostředí a stabilní klima a že toto právo musí být zajišťováno na základě ambiciózních politik a musí být plně vymahatelné prostřednictvím soudního systému na všech úrovních;
+10. domnívá se, že začlenění lidského práva na zdravé životní prostředí do klíčových environmentálních dohod a procesů je rozhodující pro komplexní reakci na pandemii COVID-19, která zahrnuje přehodnocení vztahu mezi lidmi a přírodou, čímž se sníží rizika a zabrání budoucím škodám v důsledku zhoršování stavu životního prostředí;
+11. vybízí EU a její členské státy, aby přijaly odvážné iniciativy s aktivní podporou zvláštního zástupce EU pro lidská práva s cílem bojovat proti beztrestnosti pachatelů trestné činnosti proti životnímu prostředí na celosvětové úrovni a připravit půdu v rámci Mezinárodního trestního soudu (MTS) pro nová jednání mezi stranami s cílem uznat „ekocidu“ za mezinárodní trestný čin podle Římského statutu; vyzývá Komisi a vysokého představitele Unie pro zahraniční věci a bezpečnostní politiku, místopředsedu Komise, aby zřídili program zaměřený na budování kapacit vnitrostátních jurisdikcí členských států v těchto oblastech;
+12. vyzývá Unii a její členské státy, aby pravidelně posuzovaly, jak může vnější rozměr Zelené dohody pro Evropu nejlépe přispět k ucelenému a na lidských právech založenému přístupu k opatřením v oblasti klimatu a ztráty biologické rozmanitosti; vybízí EU, aby k provádění Zelené dohody pro Evropu využila široké škály vnějších politik, nástrojů a politických a finančních nástrojů, které má k dispozici; vybízí EU k revizi svých mechanismů financování v oblasti klimatu a k případnému předložení návrhů na jejich změnu, s cílem zajistit plné dodržování lidských práv a vytvořit za tímto účelem silné záruky; vyzývá k vytvoření kontaktních míst pro klima v rámci příslušných útvarů Komise a Evropské služby pro vnější činnost, jejichž úkoly by mimo jiné zahrnovaly zabezpečování odolnosti proti změně klimatu v rámci veškeré vnější činnosti EU; vyzývá k transparentní a informativní komunikaci o těchto otázkách v rámci programů rozvojové spolupráce EU se třetími zeměmi;

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.cs.p-137.txt

@@ -0,0 +1,11 @@
+12.1.2022
+CS
+Úřední věstník Evropské unie
+C 15/131 Čtvrtek 20. května 2021
+17. na druhou stranu zdůrazňuje, že nadměrná koncentrace obyvatelstva v některých městských oblastech již vyvolává negativní vedlejší účinky, jako jsou dopravní zácpy, rostoucí náklady na bydlení a dopravu, znečištění životního prostředí, nedostatečné dodávky vody, problémy s čištěním odpadních vod, vysoká spotřeba energie, zhoršování kvality života a prostorové rozpínání měst, jakož i značné riziko chudoby, sociálního vyloučení a nejistoty pro některé skupiny obyvatelstva; zdůrazňuje, že tyto negativní dopady tudíž vedly k tomu, že místní orgány nejsou schopny poskytovat služby všem obyvatelům městských oblastí; varuje před některými negativními dopady vysoké koncentrace obyvatelstva v městských oblastech na veřejné zdraví, na což jasně poukázala pandemie COVID-19;
+18. upozorňuje na to, že migrace má přímý dopad na inkluzivitu měst a vyžaduje, aby byly přijaty cílené politiky a podpůrná opatření pro různé místní podmínky; připomíná v této souvislosti, že ekonomičtí migranti přispívají na daních a sociálních příspěvcích více, než dostávají formou individuálních dávek; zdůrazňuje, že je třeba posílit politiky začleňování a podporovat v tomto ohledu místní a regionální orgány;
+Opatření odpovídající místním podmínkám: hledání řešení problému demografického poklesu
+19. zdůrazňuje význam stávajících iniciativ, jako je evropské inovační partnerství v oblasti aktivního a zdravého stárnutí, asistované žití v přirozeném prostředí a znalostní a inovační společenství EIT Digital a EIT Health; vyzývá Komisi, aby řešení, která vzešla z těchto iniciativ pro přizpůsobení se demografickému posunu, zohlednila při řešení demografických výzev, před nimiž stojí evropské regiony; zdůrazňuje význam evropského rámce kvalifikací pro celoživotní učení jakožto jednoho ze způsobů podpory vzdělávání a odborné přípravy v oblastech ohrožených úbytkem obyvatelstva;
+20. zdůrazňuje, že místní, regionální a celostátní orgány, profesní sdružení a nevládní organizace mají zásadní význam pro zjišťování a posuzování konkrétních investičních potřeb ve venkovských a městských oblastech, pokud jde o mobilitu, územní dostupnost a základní služby, a tudíž pro využití potenciálu dotčených oblastí, včetně hospodářských, sociálních a demografických trendů; domnívá se proto, že by měly hrát rozhodující úlohu coby aktivní účastníci při vytváření územních strategií vycházejících z místních komunit; zdůrazňuje, že pokud je to možné, je důležité začleňovat do všech příslušných programů EU konkrétní rozpočtovou reakci usilující o zvrácení demografických trendů a provádět posouzení dopadu veřejných politik z hlediska demografie; poukazuje na to, že územní přístup k nástrojům EU, jako je např. udržitelný rozvoj měst, místní rozvojové strategie vznikající za účasti místních aktérů nebo integrované územní investice, by mohl být užitečným nástrojem, který může být využit k zachování a vytváření pracovních příležitostí a zvyšování atraktivity regionů a přístupnosti služeb na místní úrovni; uznává velký potenciál oběhového hospodářství a biohospodářství pro oživení těchto oblastí a žádá, aby byla místním a regionálním orgánům poskytnuta individuální technická pomoc s vytvářením a prováděním těchto strategií, mimo jiné i použitím participačních metod zapojujících místní zúčastněné strany, sociální partnery a občanskou společnost;
+21. upozorňuje, že je třeba vypracovat evropskou agendu pro venkov, jejímž cílem bude zlepšení dostupnosti, přitažlivosti a udržitelného rozvoje venkovských a odlehlých oblastí za účelem pozitivních dopadů na bezproblémové fungování dodavatelského řetězce a na vnitřní trh; konstatuje, že je možné zvýšit dostupnost a přitažlivost těchto oblastí, pokud budou mít podnikatelé a malé a střední podniky přístup ke kapitálu, dojde k investicím do inovačních ekosystémů za účelem podpory vytváření znalostí a šíření technologií a současně budou poskytovány vysoce kvalitní veřejné a základní služby, digitalizace, a to i pro malé podniky, digitální inovace a digitální konektivita a vysoce kvalitní dopravní služby; domnívá se, že by místní a regionální orgány měly identifikovat co nejefektivnější odpovídající poskytování služeb a že by konkrétní potřeby venkovských a odlehlých oblastí měly být řešeny s využitím konceptu „ověřování dopadu politik na venkovské oblasti“, přičemž je nutné zaměřit se na provádění politik a realizaci vhodných řešení;
+22. opakuje, že dopravní sítě mohou hrát rozhodující úlohu při řešení demografické změny a zastavení vylidňování, a to posílením propojení venkova a měst, mimo jiné prostřednictvím investic do veřejné dopravy a dalších služeb v oblasti mobility ve venkovských oblastech; v tomto ohledu zdůrazňuje význam zlepšování dopravní infrastruktury, mimo jiné prostřednictvím údržby a revitalizace existujících dopravních spojení a zajišťování spojení v rámci sítě TEN-T, jež jsou obzvláště významná ve venkovských, okrajových, ostrovních a nejvzdálenějších regionech, a to na základě podpory přechodu na udržitelné a inteligentní dopravní sítě a posílení interoperability dopravních systémů v rámci strategie pro udržitelnou a inteligentní mobilitu;

dev/OJ:C:2022:015/sbd/OJ:C:2022:015:FULL.cs.p-142.txt

@@ -0,0 +1,8 @@
+C 15/136
+CS
+Úřední věstník Evropské unie
+12.1.2022
+Čtvrtek 20. května 2021
+vzdělávání do zaměstnání; uvažuje navíc o podpoře panevropských „strategií pro diaspory“ usilujících o podporu návratu osob, které odešly do atraktivnějšího regionu, se zaměřením na vysokoškolské studenty v oblasti zemědělství a venkovského hospodářství, kterým by měly být poskytovány pobídky, aby se po ukončení studia vrátili do svého „vysílajícího“ regionu s cílem přispět k jeho hospodářské životaschopnosti; 54. vyzývá Komisi, aby zajistila, že iniciativa dlouhodobé vize pro venkovské oblasti bude zahrnovat praktická řešení a prostředky na podporu řešení situace v okrajových oblastech a demografických změn; domnívá se, že by se z této dlouhodobé vize pro venkovské oblasti měl stát skutečný evropský program pro venkov s hmatatelnými a konkrétními cíli a že by do jeho tvorby i provádění měly být zapojeny všechny příslušné regionální a místní subjekty; je navíc přesvědčen, že by jeho součástí měla být strategie pro začleňování hlediska rovnosti žen a mužů, jež bude doplněna o nástroje pro posuzování dopadů; vybízí Komisi, aby po dohodě s členskými státy a místními a regionálními orgány předložila návrh nové dohody o demografii v EU, která by byla základem pro víceúrovňový politický přístup vedoucí k evropské strategii zaměřené na demografické trendy; je přesvědčen, že by demografické otázky, včetně vylidňování a stárnutí, měly patřit k tématům, jimiž se bude zabývat konference o budoucnosti Evropy; o o
+o
+55. pověřuje svého předsedu, aby předal toto usnesení Radě, Komisi, Evropskému hospodářskému a sociálnímu výboru, Výboru regionů a vnitrostátním a regionálním parlamentům členských států.